Ваучери за храна за шефа и за почасови работници. Все повече

Ваучери за храна за шефа и за почасови служащи. Все повече компании дават ваучери за храна на служащите и чиновниците си. Затова в рубриката на “Труд news ” “Данъчна консултация ” представяме позицията на Национална агенция за приходите за това може ли ваучери за храна да бъдат предоставяни съгласно отработеното време, както и има ли право на ваучери шефът на сдружение с лимитирана отговорност.

Дружеството ще дава на служащите си обществена облага в натура – ваучери за храна. Във компанията има служащи и чиновници на повърхностен работен ден. Поставен е въпросът: Ако компанията даде обществената облага на стойност, пропорционална на отработеното време на служащите и чиновниците,
ще са спазени ли условията на чл.209 от ЗКПО?
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с налог върху разноските се таксуват обществени разноски, предоставени в натура на служащите и чиновници и лицата по контракт за ръководство и надзор (наети лица). Социалните разноски, предоставени в натура, включват и разноските за ваучери за храна.
Според чл.294, т.1 от Кодекса на труда (КТ)
в границите на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може независимо или взаимно с други органи и организации да обезпечава на служащите и чиновниците хранене съгласно рационалните правила и характерните условия на труд, като тук се включва и опцията работодателя
да дава ваучери за храна.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №7 от 09.07.2003 година за изискванията и реда за издаване и лишаване на позволение за осъществяване на активност като оператор на ваучери за храна и реализиране активност като оператор, посредством ваучерите за храна работодателите дават на лица, работещи по трудови правни отношения и по контракти за ръководство, средства за храна
настрана от възнаграждението им.
За задачите на данъчното облагане в §1, т.34 от Допълнителните разпореждания (ДР) на ЗКПО е дадена формулировка за обществени разноски, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които би трябвало да са изпълнени по едно и също време, с цел да могат избрани обществени придобивки да се третират по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО.
Според дефиницията
“социални разноски, предоставени в натура ” са регистрирани като разноски обществени придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и метода, избрани от чл.293 от КТ или от управлението на предприятието. Социалните придобивки би трябвало да са налични за всички служащи и чиновници и за лицата, наети по контракт за ръководство и надзор, т. е.
да може да се употребяват от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обсега на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено условието за общодостъпност на дадена обществена облага, е належащо да се проучва дали тя попада измежду посочените в чл.294 от КТ и по какъв начин е взето решение за нейното прилагане.
В определението от закона са посочени две благоприятни условия за метода, по които се дават съответни придобивки:
1. по реда и метода, планувани в чл.293 от КТ, или

2. по ред и метод, избрани от управлението на предприятието.

При даване на ваучери за храна се касае за обществена облага, която заради своето естество (свързана е с храненето) допуска наетите лица да се явяват на работа, т. е. тя би изпълнила своята цел и в случай че приемането є
е съобразено с отработените дни.
Предоставянето на обществената облага би трябвало да се базира на явен аршин. За да се съблюдава правилото на общодостъпност, ваучерите за храна би трябвало да са в идентичен размер (т. е. да се дефинира сума за отработен ден)
и на идентична база
(реално отработени дни). Работодателят взема решение ваучерите за храна да се дават като идентична сума за отработен ден на идентична база – действително отработени дни през месеца, и това е индикатор за
общодостъпност на обществената облага.
В този случай ще е налице осъществяване на условието за общодостъпност на обществената облага, т. е. разноските за ваучери за храна могат да се третират като обществени разноски по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, при по едно и също време осъществяване и на останалите критерии.

Във връзка с даването на ваучери за храна във компания, е подложен следният въпрос: Има ли право притежател и шеф, работещ в сдружението по контракт за ръководство и надзор, да получава ваучери за храна в размер
до законово необлагаемия най-малко?
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с налог върху разноските се таксуват обществени разноски, предоставени в натура на служащи, чиновници и лицата по контракт за ръководство и надзор (наети лица). Социалните разноски, предоставени в натура, включват
и разноските за ваучери за храна.
В §1, т.34 от спомагателните разпореждания (ДР) на ЗКПО е дадена формулировка за обществени разноски, предоставени в натура. Това са обществени придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и метода, избрани от чл.293 от КТ или от управлението на предприятието. Социалните придобивки би трябвало да са налични за всички служащи и чиновници и за лицата, наети
по контракт за ръководство и надзор (ДУК).
Правата на служащите, назначени по трудови правни отношения, и отговорностите на работодателите във връзка със обществената стратегия на предприятията, са уредени в Глава четиринадесета на КТ “Социално-битово и културно обслужване в предприятието ”.
Данъчното облагане на обществените придобивки,
предоставяни по реда на КТ на служащите, е регламентирано в Глава четвърта на ЗКПО “Данък върху разноските на ЗКПО ”.
При съпоставяне на нормите в КТ и ЗКПО е видно,
че в определението за обществени придобивки, предоставени в натура, обещано в данъчния закон, са персонализирани правоимащите лица и е уголемен техният обсег. Освен посочените в КТ служащи и чиновници,
са посочени и лицата, наети по ДУК.
Съгласно чл.147, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) едноличният притежател на капитала ръководи и съставлява сдружението персонално или посредством избран от него шеф. Отношенията сред шефа и сдружението
се уреждат с контракт за възлагане
на ръководството, който се подписва в писмена форма според чл.147, ал.3 от посочения закон. При основаване на ЕООД едноличният притежател взема решение за ръководството и метода на посланичество на сдружението.
Решението се дава за регистриране
в комерсиалния указател според условията на чл.119, ал.1, т.2 от Търговски закон. Когато е взето решение притежателят самичък да ръководи сдружението, това значи, че той, в качеството си на едноличен притежател на капитала, разпорежда осъществяването на задължението да ръководи и съставлява
сдружението в качеството си на физическо лице.
Едно от условията за даването на обществени придобивки в натура е те да се дават на всички правоимащи по ясни критерии, на една и съща база и в идентичен размер, т. е. те да са общодостъпни за наетите лица.
От значение за освобождение от
данъчно облагане на разноските за ваучери за храна е осъществяването на изискванията в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО. Данъчният закон изисква лицето, което не е назначено по трудово правно отношение, да е наето по контракт за ръководство и надзор. Законът не конкретизира дали това лице е належащо да е притежателят
или да е друго от притежателя на ЕООД.
При съблюдаване на условията на Търговски закон за установяване на едно физическо лице – притежател на сдружение, като наето по контракт за ръководство и надзор, и при осъществяване на разпоредбите в данъчния закон, притежателят и шеф на ЕООД има право на ваучери за храна до законово открития размер, по този начин както имат права наетите по
трудови връзки служащи и чиновници.
Димитрина Захаринова е ръководещ съучастник в одиторско сдружение “Захаринова Нексиа ” ООД (). Дружеството е част от 9-та в света интернационална одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето учебно заведение за обезпечаване и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната организация за приходите град София, консултант в ДАНС, както и шеф на дирекция в Агенцията за държавна финансова ревизия. Регистриран инспектор и данъчен съветник. Има двама сина, внук и две внучки.